За Мен

1. Ранно Детство

Аз съм роден на 20 Октомври 1966 в 1.00 сутринта в София, България. За тези, които са добре запознати с астрологията, това изречение резюмира целия ми живот. За тези обаче които не са, ще продължа по-нататък. В английската версия на моята интернет страница, на това място аз разказвам накратко къде се намира България и онагледявам с географска карта месторазположението и. Ако обаче четете тази написана на български език страница, се предполага, че вече знаете това, затова ще ви спестя подобна информация. Това обаче, което е важно да се спомене, че България е една от водещите страни в света по броя на хората с изявени психични, медиумни или лечителски способности. Този факт никак не бива да се пренебрегва, тъй като мястото на раждане и обкъжаващата среда, в която израства индивида определят до голяма степен неговите наклоностти, способности, увлечения и изобщо начина по който той ще бъде склонен да възприема света. Българите като цяло имат много по-голяма генетична предразположеност към духовно развитие и самоусъвършенстване. Явно е, че изборът на страната, в която да се родя съвсем не бил е случаен.

По време на детството и юношеството си обаче, изобщо не съм се замислял върху това. Майка ми тогава беше активен член на комунистическата партия и дълги години работеше в различни министерства и ведомства, основно в сферата на образованието. Баща ми също с висше образование беше агроном, но аполитичен. И двамата не наподобяваха ни най-малко това, което днес наричаме “хора с духовна насоченост”. Впрочем, основното вярване и в обществото, и в моето семейство по онова време беше, че Бог няма и всичко, което обективно съществува е направено само от материя. Така безметежно, лежерно и безвъпросително бях възпитан в духа на диалектическия материализъм, както и много други хора. Може би именно поради тази причина днес вярата ми в Бога и общуването ми с духовния свят са толкова силни. Аз стигнах до сегашните си убеждения напълно сам, без ми бъдат натрапени отвън. Все пак трябва да отбележа, че по-късно майка ми започна да чете духовна литература и постепенно промени възгледите си по редица въпроси, но баща ми така си и умря атеист.

В училище се учих добре. Не създавах грижи и тревоги на родителите си, защото нито бягах от часове, нито имах серозни проблеми със съучениците си, а и имах добри бележки. Докато другите момчета  предпочитаха да прекарват часове в игри или да ритат топка, аз прекарах почти цялото си детство в къщи - четях и пишех. На 10 години започнах да изучавам английски език. През 1976 той беше започнал да влиза на мода в България, най-вече поради засиления интерес към западната поп-кутлура. Този език разкри пред мен един съвършено различен нов свят. В началото ми беше странен - граматичната му структура беше доста по-различна от тази на българския. Най-вече ми беше необяснима фонетиката му и записването и. Най-вече ми беше необяснимо защо думите се пишат по един начин, а се четат съвсем по друг. За мен това беше все едно да напишеш “София”, а след това да го четеш “Пловдив”. С течение на времето обаче, ми се изясни тази необходимост в западните езици и сега напълно я разбирам.

Спомням си, че когато бях малък се влюбих не в друго, а в света на писменото слово - играех си на журналист, редактор издател. Правих си мои вестници и списания. Почти всяка седмица или месец издавах нов брой, докато накрая се събра цяла камара - своеобразен архив на въображението ми. Когато “излизаше от печат” поредния нов брой, карах майка ми да го прочете веднага. И тъй като тя беше единственият ми читател, полагах много усилия да я задържа в тази и роля. Винаги успявах. Но тази моя любов към словото не ми попречи да вляза в Техникума по слаботокова електротехника “Попов” и да го завърша с отличие. Математиката явно беше моето бъдеще. Майка ми ме напътства да стана инженер. Сега си мисля, че сигурно четенето на моите вестници и списания явно и беше дошло в повече.

2. Период в Русия (днешна Украйна)

Имаше някои елементи от комунистическото общество, които по мое убеждение бяха добри за хората. Един от тях беше всеобщото, задължително и преди всичко безплатно образование. Държавата пое разноските по моето висше образование. По онова време следването зад граница беше рядкост и аз бях един от малкото щастливци. които можаха да учат в странство. На основание на отличните си бележки бях приет в Института за инженери на гражданската авиация в гр. Киев (днешна Украйна).

Трудно бих могъл да опиша с няколко думи студентските си години, но все пак ще опитам. Времето, прекарано в Русия беше смислено и стойностно, изпълнено с копнеж и прозрения. Бях отдаден на моята страст - книгите. Четях много, но подбирах произведенията, така че да бъдат над тогавашното ми литературно ниво. Четях трескаво, като че ли извършвах физическа тренировка. Тогава открих астрологията, но все още се занимавах с отблясъците. Тогава все още не бях се докоснал до същността и. С нея давах имена на света, като се забавлявах. През този период започнах също така да чета и Библията.

Руската култура с нейната необятност и дълбочина изпълваше съществото ми. Смята се, че руснаците са хора на идеята и това може би е така. Любопитното за тогавашното общество там бе, че то не отговаряше никак на стереотипите, налагани от властващата соцпропаганда. Според официалната власт в Русия, пък и вследствие на едно чисто повърхностно наблюдение на обществото излизаше, че в страната яростно действа атеизма. Това всъщност изобщо не беше така. Хората като цяло бяха изключително духовни и по своему вдъхновени от Бога. Днес, западното общество представлява точно обратната картина - на думи всички признават религията и църквата, а в душата си са върли атеисти. Моето съприкосновение с руската култура промени силно представите ми за света и мястото ми в него. На вътрешно, духовно ниво аз станах друг, но на този етап промяната не бе забележима външно.

Според контракта ми, след завършване на висшето си образование, трябваше да работя в едно определено предприятие в България. Това обаче не можа да се осъществи, тъй като по това време започна “перестройката” и всички договори бяха отменени. Източният блок се разпадна, което по същество беше една кардинална промяна на обществения строй. В края на следването си защитих титлата Магистър на техническите науки, която е призната днес в Австралия. През 1993 г. се оказах дипломиран, но безработен инженер в България. Междувременно развитият социализъм в България се разпадаше, а новодошлия капитализъм беше започнал да се утвърждава с методите на Дивия запад. Работа нямаше, а онази, която се предлагаше се заплащаше чисто символично. По неофициални данни около 1 милион българи емигрираха на Запад по онова време. Аз бях един от тях.

3. Малтийски период

Първоначално отпътувах за Малта -  малък остров в Средиземно Море, близо до Сицилия. Преходът от Изтока към Запада преобърна из основи всичко, което знаех досега. Новата среда беше толкова различна, че често си представях как скачам в морето и го преплувам на един дъх обратно до България. Все пак свиках с новото си положение. Не е важно дали ще паднеш в нокдаун - важното е дали ще можеш после да станеш. Аз станах. Вярно, бях леко зашеметен, но и много обогатен, а следователно и доста по-силен. По рождение ми е дадено да се приспособявам лесно към новите обстоятелства. След няколко години започнах да откривам положителните страни и предизвикателства на моя нов начин на живот. Условията на живот бяха доста по-уредени и регламентирани, което правеше живота по-лесен. Но като най-съществено преимущество веднага изпъкваше разликата в заплатите. Работех като сервитьор, но получавах много повече, отколкото бих получавал в България като професионален инженер.

Покрай житейското правило да оцелявам усвоих и принципа, че е важно не само да знаеш как да си беден (да си беден е лесно), но да знаеш и как да си богат. Разбрах простата истина, че парите и материалната страна имат значение, много по-голямо, отколкото си мислех преди. Научих се как да ги ценя повече. Вярата в силата на материалното благополучие фактически изгражда самите основи на живота на Запад. Разбрах, че парите до голяма степен управляват живота ти. И ако исках да контролирам живота си, трябваше да имам пари.

Но, човекът е ситуация, проява на света и свободен в избора си. За да остана постоянно в Малта, най-лесният начин беше да си уредя гражданство и документи, като се оженя за някоя малтийска девойка . Обаче, бракът по сметка не ме привличаше. Аз изключително силно желаех да остана верен на сърцето си и на жената, която единствено обичах. След многобройни трудности успях да извикам от Киев моята дългогодишна приятелка. Впоследствие сключихме брак и след година тя ме дари със син. В тези кратки изречения е заложена една изключително голяма вътрешна драма и едно лично геройство. Хората от средното поколение, които помнят Шенген и невъзможността да се пътува където и да било с български паспорти ще ме разберат за какво говоря. За по-младите хора, израснали с идеята за единна Европа и свободно движение на хора и капитали трябва да се даде едно сравнение, за да стане по-ясно. В онези времена, за един българин беше точно толкова лесно да отиде да живее в Малта, да се ожени там за една украинка и после да се премести в Австралия, колкото е лесно днес за някой роден в бедна африканска държава например да се премести да живее в САЩ и да стане там проспериращ инженер. Както и да е, тогава имаше един краткотраен период, когато бях много щастлив съпруг и баща. Обаче временния ми статут на емигрант подкопаваше основите на това щастие.

През 1996 г. компанията за която работех бе закрита и временният ми статут беше отнет. Жена ми и нашият едногодишен син трябваше да напуснем Малта, да оставим след себе си всичко придобито и да се върнем временно в България, където ни очакваха много други трудности. За съжаление икономическата и политическата ситуация в страната тогава бяха такива, че не предлагаха нищо друго освен крайна бедност, развихрена престъпност и беззаконие.  В крайна сметка, този изключително труден период се оказа и един от най-благоприятните и ползотворни периоди за мен в духовно отношение. Именно тогава започнах да търся сериозните духовни причини за това, което ни се случва и ги открих в астрологията. Тогава се научих как да изчислявам астрологически карти и да правя предсказания за бъдещето. Практикувах също и методиката, за връщане в минали събития и случки. Така открих, че всички важни епизоди през живота ми - напускането на родината ми, раждането на сина ми и много други - са се случили по време, когато тези събития е трябвало да се случат. Освен това тези събития имат не просто някакво механично звездно съответствие, а специфична духовна осмисленост, последователност и логичност.

Не се задоволих със собствената си астрологична карта, а продължих с изследвания картите на съпругата ми, сина ми, родителите ми, приятелите ми и т.н. Всеки път откривах поразителни “съвпадения”. Като дипломиран инженер и човек, закърмен с традициите на официалната наука, никога не бих могъл да приема каквито и да било твърдения или теории без доказателства. Обаче, след съставяне и обстоен анализ на астрологичните карти на стотици хора, приех факта, че нищо не се случва на Земята, ако не е предварително записано на небесата. “Каквото долу, такова и горе”, казва Хермес Трисмегист. Астрологията е наука, обединяваща научния и духовния подход и това я правеше повече от привлекателна. В последствие, в търсене на духовни истини и знание бях силно повлиян от трудовете на д-р Рудолф Щайнер. Духовната наука приведе в мен в хармония научния подход, астрологията, духовността и религията. На 28 години вследствие на една вътрешна необходимост избрах да се покръстя в Българската православна църква.

След не малко трудности и перипетии успях да върна семейството си в Малта. Там намерих по-добре платена отпреди работа като инженер. Вече не исках да живеем където и да било със статут на чужденци. Затова подадох документи за постоянна имиграция в Австралия. След три дълги години на чакане, оформяне на документи, изпити и т.н. най-накрая получих потвърждение от Австралийското посолство за придобит статут на постоянен гражданин на основанието на години, образование, стаж и владеене на английски език. Това беше едно от големите постижения в живота ми.

4. Австралийски период

В Австралия пристигнахме през септември 1998 г. Първите 6 месеца бяха много трудни - нова страна, нови условия и липса на работа. Всеки работодател в Австралия се страхува да даде работа на новопристигнал. Все пак накрая намерих работа като преподавател на професионални инженери и техници. Проблем се оказа и езикът. Моето убеждение, че владея отлично английски език се разби на пух и прах, защото австралийският сленг беше доста по-различен от всичко, което бях чувал дотогава и фактически трябваше да започвам отначало. По-късно се справих с езиковия проблем, но трябваше да положа многогодишни усилия в тази област, за да постигна добри резултати. Дори написах и учебник по електроника, който и до днес се използва в колежа, който работя. Нека да вметна, че имам изгряващ знак Лъв и затова никога не бих допуснал да се изправя пред студентите си и да говоря с акцент, от който никой нищо не разбира. В крайна сметка смятам, че съвсем заслужено си извоювах авторитет по отношение на езика, на познанията ми и на работата ми. В същото време продължих заниманията си по астрология и тук, като правех астрологични консултации.

Моята австралийска мечта за дом, семейство и работа обаче беше разбита две години по-късно. Тогава преминах през особено болезнен развод. Навремето в България ни учеха, че един мъж, който не е ходил в казарма нищо не знае. В наши дни може да се каже, че един мъж, който не се е развеждал в Австралия нищо не знае. Шегата настрана, но като имигрант идвайки от съвсем различна култура, нямах представа, че в Австралия жените след развода се ползват от много повече права от мъжете. В почти всички случаи майката получава опека над децата, взема къщата, колата и по-голямата част от имуществото. Като добавка държавата и привежда немалко допълнителни средства всеки месец. На бащата в повечето случаи се присъжда невероятно висока издръжка, която той трябва стриктно да изплаща. Доста бащи в Австралия (особено ако става въпрос за 2-3 деца) се оказват след развода под границата на бедността.

Оттук нататък ролята на бащите в живота на децата в повечето случаи става просто символична, като се изключи стриктното задължение за издръжката. Това е една огромна трагедия на западното общество, която всички обичат да премълчават, тъй като проблемът е изключително сложен и всестранен.  В допълнение на това бракът в западното общество е единственият договор, който няма абсолютно никаква сила, понеже може да бъде разтрогнат по всяко едно време с повод или без повод. За съжаление тази политика,  през последните 30-40 години подрони самите устои на семейството и дава множество негативни последствия във всички области на живота. Вече трето поколение деца расте практически без бащи. Много тийнейджъри в Австралия са отделени и никога не са видяли положителната, възпитателна роля на някой преуспяващ мъж изобщо. На момчетата се втълпява, че тяхната основна цел е да станат просто силни физически като професионалните спортисти по ръгби, но нищо не се споменава за нуждата им от емоционално или пък духовно развитие, доказване на собствената им ценност в живота и т.н.. Така че животът ме принуди да преразгледам всичко, което бях научил дотогава за мъжете и за жените, за техните взаимоотношения, задачи и роли.

Най-накрая, след дълги съдебни битки, повечето от нещата си дойдоха на мястото. Най-ценното е, че от тогава имам възможност да виждам редовно сина си и да участвам в неговото възпитание. Междувременно, работата ми на астролог се разрастна. Доста хора идваха при мен за всевъзможни астрологически услуги. Търсеха ме не само за да разрешат проблемите си, но и да споделят или просто да научат нещо за себе си. И тъй като те ставаха все повече, а аз нямах достатъчно време за тях, реших да напусна работа като инженер и да се заема единствено само с астрология. Проучих практиката на астролозите в гр. Пърт, Австралия, където живея и сега. Установих, че повечето от тях работят целодневно в друга сфера, а се занимават с астрология като хоби и приемат хора у дома си. Затова реших да открия първия официален център по астрология. Това стана в началото на 2004 г. Офиса се намираше в самия център на града (все едно на бул. Витошка в София) и бе сравнително малък. През 2008 отворих нов, по-голям, и с по-добър архитектурен вид в Саут Лейк (South Lake) в южната част на града.

От дълго време участвам в поредица статии в тукашната периодика, организирам постоянно лекции и семинари по астрология и езотерика, консултирам хора от различни градове на страната, като пътувам до тях. Водя и курсове по астрология за начинаещи и напреднали, а за завършилите тези два курса при мен предлагам и семестър по езотерична астрология.  През последните години, една голяма част от услугите които предлагам се изместиха в Интернет пространството. Така консултирам хора, живеещи в различни места в света - България, Австралия, Испания, Англия, САЩ, Канада, Нова Зенландия и много други. Практически всички услуги, които предлагам, могат да се изпращат в писмен вид чрез имейл, а консултациите се провеждат или по телефона, или по Skype. За повече информация, виж Астрологически услуги.

Астрологичните ми консултации са официално регистрирани в Австралия и под всички параграфи дейността ми може да се квалифицира като бизнес, освен един - резултатът, който моята дейност произвежда в душите на хората и положителните изменения в техния мироглед и живота им като цяло. Това е нещо, което не се оценява с пари.